Видяна:22

Малко преди откриването на Втория конгрес по физически науки редакцията на в. "Аз Буки" разговаря за състоянието и бъдещето на физиката и иновациите в България с професор Петко Витанов – директор на Централната лаборатория по слънчева енергия и енергийни източници при БАН от 1993 г. Той има преки наблюдения върху развитието на технологиите у нас, тъй като над 20 години работи в Института по електроника и в Института по микроелектроника към БАН. Авторът на над 120 научни труда и публикации, както и на няколко патента у нас и в чужбина, ще изнесе доклад на тема "Физически науки - Иновация - Високи технологии".

– Професор Витанов, какво очаквате от Втория конгрес по физически науки?

– Може би той ще отбележи ново начало на интензивно развитие на иновациите, в чиято основа ще бъде физиката. Първият конгрес от 1983-а съвпадна с масовото въвеждане на иновациите у нас – силен тласък получават изчислителната техника, производството на интегрални схеми, развитието на електониката и оптоелектрониката, компютърната техника. Да се надяваме, че 30 години по-късно може да се даде сигнал за необходимостта от приоритетното залагане на високите технологии и иновациите.

– Къде се намира страната ни по отношение на иновациите?

– За съжаление, на последно място в класацията на ЕС по наскоро обявения от Еврокомисията единен критерий за оценка на иновациите. Той отчита вложените средства за изследвания и технологии и ефекта от въвеждането на нови научни решения в реалната икономика.

Ще припомня, че ръст в икономиката бележат онези страни, които залагат на иновациите. Те носят висока добавена стойност и конкурентоспособност. И световната икономическа криза показа ярко, че ръст на брутния вътрешен продукт имат страни, които въпреки трудностите заложиха на инвестиции в наука и иновации.

Важно е България да открие онези ниши, в които може да има конкурентни предимства, а не научният й потенциал да се впряга във въвеждане на масови производства. Става въпрос за създаване на наукоемки специфични продукти и технологии с висока цена. Тук е ролята на науката, която може да генерира решения в тази област.

– Всичко до много пари ли опира?

– По-скоро до целево инвестиране в определени научни сектори. Но това не е лесна политика. Всъщност иновация означава внедряване - позабравена дума, която точно описва пътя на една идея от чертожната маса през пилотното производство до поточната линия. Днес този път е прекъснат в нашата икономическа среда.

– Смяната на собствеността ли повлия?

– Не само. Държавата все още контролира структуроопределящи предприятия и в тях можеше да продължи тези връзки на науката и производството.

От друга страна, представителите на родния бизнес често идват при нас и казват: "Дайте ни нещо интересно!“. Подобни хора очакват да получат готови формули за печалба. При това често забравят за създателите им. Подходът не е такъв. Разходите за това, един лабораторен прототип да премине през разработката и опитното производство, трябва да се поемат от този, който ще го произвежда. А това е риск. И тъй като инвестирането на такъв рисков капитал у нас все още прохожда, много идеи не виждат бял свят.

В Германия положението е обратното. Там в университетите непрекъснато идват малки фирми, които искат решения по конкретни теми. Подобни "задачи“ от бизнеса са стимул за научните работници. Това е правилната връзка.

– На какво равнище е физиката у нас?

– На много добро предвид икономическата ситуация. Да, бе намалено финансирането, но от друга страна, се повиши мобилността на учените. Те имат много възможности да пътуват, да установяват контакти, да споделят опит, да работят по различни проекти с чужди партньори. Расте броят на публикациите на наши учени в престижните научни издания и тяхното цитиране. Липсата на оборудване от последен клас те компенсират с оригиналност и практически решения.

Големият проблем обаче е намаляващият поток на млади кадри. И той намалява и като количество, и като качество. Не е тайна, че повечето млади хора с дарба за научна кариера заминават за чужбина. Картината е много тъжна. За размера й говори фактът, че при 65 хиляди първолаци сега у нас има 15 хиляди българчета, записани в училищата ни зад граница. Тоест там е близо една четвърт от най-трудоспособната част от нацията ни.

– Как може да запазим потенциала си в тази област на познанието – все по-малко млади хора избират да учат точните науки?

– Проблемът е остър у нас, но не сме феномен в това отношение. Подобен отлив има и в доста развити страни. В консумативното общество доста често битува мнението, че с наука не се печелят пари. И това води до спад в авторитета на науката. Младите се ориентират към професии, смятани за по-престижни и по-добре платени. Мнозина предпочитат „по-универсални“ професии, а не тясно специализирани научни области, които стесняват избора на работни места.

– Очаквате ли конгресът да очертае пътища за преодоляване на тези негативни тенденции?

– Очаквам да се дискутира какво е необходимо, за да издигне авторитетът на науката. Това е пътят – да се повдигне авторитетът на науката и хората, които я правят. Не на отделните личности в момента, а за онези, които ще изберат научното поприще. За да видят те, че науката е ценена от обществото.

Ще обсъдим и какво може да се направи, за да се върнат у нас напусналите кадри. Това предполага конкурентна среда у нас – да им предложим интересно поле за работа, добра материална база и адекватно възнаграждение. Необходимо е да се набележат приоритетни сфери, в които да се съсредоточи финансов потенциал.

Другият подход е да се подпомогнат малките, оцеляващи иновативни предприятия чрез симбиозата на науката и бизнеса. В момента те най-често са свързани като подизпълнители на някакъв чужд партньор.

Източник: bnews / БИКПоследно обновена на: Пон, 23 Сеп 2013 08:51:08 +0300

Коментари - 0


Все още няма коментари

Кубрат: Ще се бия и срещу Поветкин, но след Кличко
Кубрат: Ще се бия и срещу Поветкин, ...

„Няма проблем да се бия с Поветкин. Такъв мач е възможен и реален, но не ...

Празнуваме Антоновден, пази ни от болести
Празнуваме Антоновден, пази ни от болести

На 17 януари Православната църква чества паметта на Свети Антоний Велики - Антоновден. Празнуват всички, ...

Президентът скара българските работодатели
Президентът скара българските работодатели

Работодатели атакуваха президента за лобизъм.

Банго Васил е! Ромите празнуват!
Банго Васил е! Ромите празнуват!

Днес е Ромската Нова година - един най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи ...

Баба играе на борсата, изкара $1 млн.
Баба играе на борсата, изкара $1 млн.

Възрастна германка стана един от най-заможните хора в страната си с игра на борсата. Фрау ...

Инвеститорите загърбват златото
Инвеститорите загърбват златото

През тази година благородният метал стигна до най-ниската обезценка от 32 години и прогнозите са ...

Авиокомпания пуска интернет по време на полет
Авиокомпания пуска интернет по време на полет

Собствениците на "Джет блу" обещават, връзката, наречена Fly FI, да бъде със завидна скорост и ...

Подписахме с американците за 7 блок на Козлодуй
Подписахме с американците за 7 блок на ...

Представителите на БЕХ и на американската компания "Уестингаус" подписаха споразумение, което ще даде възможност за ...

Авиокомпания пуска интернет по време на полет
Авиокомпания пуска интернет по време на полет

Собствениците на "Джет блу" обещават, връзката, наречена Fly FI, да бъде със завидна скорост и ...

Леонардо ди Каприо става пилот
Леонардо ди Каприо става пилот

Леонардо ди Каприо става пилот, като ще се включи в отбора, формиран в Монако от ...

Ако искаме да имаме наука, трябва да виждаме бъдещето
Ако искаме да имаме наука, трябва да ...

Важно е да спазваме ясни и точни правила за оценка и финансиране на научните изследвания. ...

Бюджетът на община Пловдив - публично обсъждане довечера
Бюджетът на община Пловдив - публично обсъждане ...

В 17:00 часа в залата на Общински съвет Пловдив на ул. Авксентий Велешки бюджетът на ...

BGDuino.com - Модулна и Хоби Електроника
Покрай сухото дърво гори и суровото. -- българска пословица
EUR/BGNбез промяна1,95580USD/BGNспад1,76262
GBP/BGNспад2,75387JPY/BGNръст0,01434
RON/BGNспад0,43625CHF/BGNспад1,86872

Фиксинг на ЕЦБ от 03-07-2015

Всички